Пробуждане!?



Лявото крило на либералната буржоазия направи погрешен ход в шахматната игра. Признанието на премиера Дюрчани пред вътрешна среща на Унгарската Социалистическа Партия (УСП), че е лъгал за икономическата ситуация, стана публично достояние.

Правителството се опитваше да ни заблуди, че тяхната икономическа политика е устойчива, макар да бе в противоречие с глобалната капиталистическа тенденция. В последните години те увеличиха заплатите, раздадоха тринайсета пенсия, намалиха данъците и субсидираха някои отрасли като транспорта (все пак искат от нас да ходим на работа). Правителството създаваше картина на социална държава, докато международният капитал оказваше натиск да се предприемат точно обратните действия. Бюджетният дефицит се изчислява на повече от 10% от БВП, което пречи на унгарската буржоазия да се присъедини към Еврозоната. УСП искаше да спечели изборите като подлъже работническата класа и допусна натрупването на този дефицит.

Признанието” дойде като гръм от ясно небе. Правителството трябваше да наложи рестрикции за да събере повече пари, затова се опита да обясни на работническата класа защо се налага да обеднеем. Дясната опозиция, която флиртува директно с фашистите използва икономическите данни за да обещае ново светло бъдеще. Но те постъпват също като социалдемократите т.е. лъжат. Няма да обсъждаме мръсните практики на буржоазията, смятаме, че лъжите и манипулациите са основните инструменти за правене на политика. Буржоазията като цяло бе изненадана от реакцията на масите, макар нито правителството, нито опозицията да вярваха, че вълната на недоволствоможе да ги помете. Те смятат, че хората са привикнали на двуполюсния модел. Това е наполовина вярно. През последните десетилетия буржоазията и нейните организации станаха изключително самоуверени, те се просмукаха сред работническата класа и поставиха извън закона социалната борба. Те си мислеха, че работническата класа се състои от пълни идиоти и ще продължи да бъде експлоатирана докато преглъща лъжите им.

Демократите от опозицията привидно заклеймиха насилието по улиците, но тайно насърчаваха размирниците набирани от фашистки организации като Jobbik Magyarországért Mozgalom и 64 Varmegye Ifjúsági Mozgalom, макар да се притесняваха, че могат да изгубят контрола над крайно десните. Истинската класова борба се загуби в псевдо-революционната националистическа комедия. Оратори „тип Мусолини” крещяха своите речи. Тълпата не ги гонеше от редиците си, но и не се идентифицираше напълно с тях. Хиляди хора демонстрираха, но размирици имаше само през първите два дни. Протестиращите заявяваха, че ще построят барикади и ще преминат към гражданско неподчинение, но изцяло липсваха социални искания, протестът бе далече от проблема на експлоатацията и се сведе само до конфликт между правителството и опозицията.

Хората скандираха пред парламента „Ти ни пре*ба!” и „Оставка!” с развети национални знамена (някои имаха изрисуван на тях герба на първата унгарска династия, по-късно използван от унгарските нацисти по време на Втората Световна Война). Някои хора се насочиха към държавната телевизия за да изкажат пред камерата исканията си. Но там подлъгани от група скинхеди и футбони хулигани част от хората нахлуха в сградата. Наблизо други нанесоха щети на съветски паметник. Не всички демонстранти бяха съгласни с тези действия. Полицията бе напълно неподготвена.

Гласът на класовата борба е заглушен, но една част от работническата класа е започнала да се замисля. Сега те поддържат капитализма, защото са заблудени от политиците и медиите и вземат за основа националистическите митове вместо своя собствен труден живот. Те все още вярват в опозицията, която иска да ни управлява и експлоатира също както социалдемократите. Въпреки това духът на революцията се прокрадна за миг през националистическите миазми. Фашистите започнаха погром, но трите етажа на телевизията бяха ограбени основно от бездомници, старци, студенти, пънкове и роми т.е предимно бедни и закъсали хора. Те си поделиха плячката от разбитото барче и държавните хладилници.

На следващия ден размириците подклаждани от фашистките банди продължиха на площад Blaha Lujza. Този път полицията бе по-добре подготвена. Те арестуваха хората използвайки видео записи и снимки. Полицията показа репресивните си способности. Често арестуваха и случайни минувачи. Междувременно една студентска демонстрация бе отложена. Освен в Будапеща е имало и демонстрации и в други градове. На третия ден вече ситуациата се бе нормализирала. Арестуваните възлизаха на около 150 човека, други 500 все още се издирват от властите.

Политиците и медиите продължават да разправят за „анархистичната сбирщина”, която вилняла по улиците, макар че на бял свят излезе тяхната собствена буржоазна издънка – фашистите. Те правят паралели с 1956 за да трупат точки за себе си. Правителството и опозицията продължават своята (електорална) борба, докато за нас не остава друго освен да продължаваме да будим пролетариата…


Barikád Kollektíva

(Barricade Collective)

September 2006